Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус. А частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).
За целите на легализацията е необходимо частните документите да станат публични/официални, а в това ни помага нотариусът. 
Документите, издадени от българските институции са валидни на територията на България, но не и за чужбина. Причината да се легализират документите е да се узаконят за територията на държавата, за която ще са необходими. 
През годините различните правителства на България са сключвали "Договори за правна помощ" с някои държави, а това доста улеснява процедурата за признаването на документи. България е ратифицирала и "Хагската конвенция". Това е друга улеснена процедура за узаконяване на документи. 

Как се извършва пълна легализация документ?

• документът да е публичен/официален;
• може да се наложат междинни заверки в различни институции, агенции или министерства;
• последна положена заверка трябва да е от Външното министерство на държавата, издаваща документа;
• след заверката на Външното министерство, документът се заверява в консулството на държавата, за която ще служи или в консулство на държава, поела консулските функциите да извършва заверки за целевата държава.

Документите, които нямат нужда от легализация са търговските документи (договори, фактури, товарителници,ЧМР и т.н.), но и в това правило има изключения и те се прилагат основно за държавите, за които не се прилагат Хагската конвенция и Договор за правна помощ.
 

Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус. А частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).

Апостилът/APOSTILLE е удостоверение, с което се удостоверява автентичността на произхода на даден публичен/официален документ (напр. удостоверение за раждане, сключен брак или настъпила смърт, съдебно решение, извлечение от регистър,нотариалнo заверeн документ и други).  Апостилите могат да се използват само за документи, издадени в държава, която е страна по Хагската Конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни официални документи и са предназначени за ползване в друга държава, която също е страна по Конвенцията.

Апостил е необходим, ако важат следните условия:

• държавата, в която е издаден документът е страна по Конвенцията за апостила;
• държавата, в която ще бъде използван документът е страна по Конвенцията за апостила;
• законът на държавата, в която е издаден документът го счита за публичен/официален документ;
• държвата, в която предстои да бъде използван документът, изисква апостил, за да го признае като чуждестранен публичен/официален документ.

Апостилът не се използва за признаване на даден документ в държавата, в която е бил издаден. Той е предназначен за ползване единствено на публични/официален документи в чужбина. 

Апостил може да не се изисква, ако изискването за наличието му е било премахнато или опростено от законите, наредбите, регламенти, договори, конвенции или практиката в държавата, в която предстои да бъде използван публичният/официалният документ или ако съгласно тях публичният/официалният документ е освободен от изискване да бъде легализиран. 

Конвенцията за апостила важи, когато по нея са страни издаващата държава на публичният/официалният документ и държавата, в която предстои да бъде използван. 

Таблицата относно статута на Конвенцията за апостила има две части. Самата таблица може да разгледате тук: https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41 В първата са посочени държавите, които са се присъединили към Конвенцията за апостила и също са членки на Хагската конвенция. Във втората част са посочени държавите, които са се присъединили към Конвенцията за апостила, но не са членки на Хагската конвенция. 

Когато правите справка в Таблицата. относно статута на Конвенцията за апостила, имайте предвид следното:

• Проверете дали държавата, в която е издаден публичният/официалният документ и държавата, в която предстои да бъде използван, са посочени в някоя от двете части на Таблицата.
• Няма значение дали дадена държава фигурира в първата или във втората част от Таблицата.
• Проверете датата на влизане в сила на Конвенцията за всяка от двете държави. Вижте колоната „EIF”. Само след тази дата една държава може да издава и получава Апостили.
• Има различни начини дадена държава да стане страна по Конвенцията (ратификация, присъединяване, правоприемство или продължаване). Тези различия не касаят начина, по който Конвенцията действа в дадена държава.
• Ако една от държавите се е присъединила към Конвенцията, проверете дали другата държава не е възразила срещу това присъединяване. За да разберете това, вижте колоната „Type” до наименованието на присъединяващата се държава и проверете дали има линк „А**”. Ако има, кликнете върху него и проверете дали в списъка фигурира другата държава.
• Проверете дали Конвенцията важи за цялата територия на дадена държава или само за части от нея. За да разберете това, вижте дали има линк в колоните „Ext” и „Res/D/N”. Ако има, кликнете върху него и прочетете съответната информация.
• Не бъркайте Таблицата. с други списъци на държави на уебсайта на Хагската конвенция.

Ако Вашият публичен/официален  документ е издаден или предстои да бъде използван в държава, в коята не важи Конвенцията за апостила, трябва да се свържете с посолството или консулството на държавата, в която възнамерявате да използвате документа, за да разберете с какви други възможности разполагате. Постоянното бюро на Хагската конвенция не предоставя съдействие в такива случаи.

Документи, за които се прилага Конвенцията за апостила?

Конвенцията се прилага само за публични/официални документи: 

• документи от административен характер - удостоверения за раждане, сключен брак и настъпила смърт;
• документи, издавани от органи или длъжностни лица, свързани със съдилища, трибунали или комисии; 
• извлечения от търговски и други регистри; 
• патенти;
• нотариални актове и нотариални заверки на подписи; 
• дипломи от училища и университети и други академични дипломи, издавани от публични/официални институции.

Дали даден документ е публичен/официален се определя от законите на държавата, в която се издава документът. Конвенцията за апостила не се прилага за документи, подписани от дипломатически и консулски представители. От Конвенцията са изключени и някои административни документи, свързани с търговски или митнически дейности.

От къде да се сдобиете с апостил:

Държавите, страни по Конвенцията, имат определени един или повече органи, които имат право да издават Апостили. Тези органи се наричат „Компетентни органи“ и само те имат право да издават Апостили. Списъкът на всички Компетентни органи е поместен в раздела „Апостил“ на уебсайта на Хагската конвенция. Някои държави са определили само един Компетентен орган, а други са определели няколко Компетентни органа. В някои федерални системи националното правителство може да отговаря за определени видове документи, а компетентното щатско или местно правителство за други. Върху даден публичен/официален документ може да бъде положен апостил само от съответния Компетентен орган на държавата, която издава документа. 

Колко време отнема да се издаде апостил:

Повечето апостили се издават в деня на искането за апостил.

Преди да поискате апостил трябва да знаете:

• Важи ли Конвенцията за апостила в държавата, която издава публичния/официалния документ и в тази, за която възнамерявате да го ползвате;
• Ако държавата, която е издала публичния/официаления документ е определила няколко Компетентни органа, към кой трябва да се обърнете;
• Документът Ви счита ли се за публичен/официален документ съгласно законите на държавата, в която е издаден;
• Можете ли да поискате апостил по пощата или трябва да се явите лично? Това е важно, ако живеете в държава, различна от тази, която издава публичния/официалния Ви документ;
• Ако имате множество документи, трябват ли Ви много апостили;
• Има ли други документи (освен публичния/официалния документ) или допълнителна информация, която трябва да предоставите, за да са се снабдите с апостил (напр. документ, удостоверяващ самоличността Ви или подпечатан плик в случай на искания по пощата);
• Колко струва апостилът и какви са начините на плащане;
• Колко време отнема снабдяването с Апостил.

Отговор на тези въпроси можете да откриете в раздела „Апостил“ на уебсайта на Хагската конвенция. Ако не намерите отговор, свържете се със съответния Компетентен орган.

Електронни апостили

Конвенцията позволява на Компетентните органи да издават апостили в електронна форма и да водят електронни регистри на aпостилите. 

Отхвърляне на апостил

• Произходът му не може да бъде удостоверен (т.е. ако и когато подробностите в апостила не съответстват на тези в регистъра, воден от Компетентния орган, за който се предполага, че е издал апостила);
• Формалните му компоненти се различават съществено от Удостоверението-образец, приложено към Конвенцията;
• Апостили, издавами от държави, които не са страни по Конвенцията.

Всеки апостил трябва да съответства максимално точно на приложеното към Конвенцията Удостоверение-образец, но апостилите, издавани от различни Компетентни органи се различават по оформлението, размера и цвета си, както и по допълнителните компоненти, които могат да бъдат включени в Удостоверението. Такива различия във външния вид не са основание за отхвърляне на апостила. Това че апостилът не е положен посредством конкретен способ, не е основание да бъде отхвърлен. Когато даден апостил е бил положен посредством способ, който се различава от способа, използван от държавата, в която следва да бъде използван, не е основание за отхвърлянето на апостила. Допълнителният текст в даден Апостил извън карето с 10-те номерирани стандартни полета за информация не е основание за отхвърляне на даден Апостил.

Всеки Компетентен орган е длъжен да води регистър, в който да вписва датата и номера на всеки издаден от него апостил, както и информация относно лицето или органа, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) основния публичен/официален документ. Получателите може да се свържат с указания в апостила Компетентен орган и да попитат дали информацията в апостила съответства на информацията в регистъра.

 Апостилът е всичко, което се изисква, за да се установи дали е автентичен подписът или печатът върху даден публичен/официален документ и за да се установи качеството, в което действа лицето или органът, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) публичния документ. Ако важи Конвенцията, апостилът е единствената формалност, която се изисква, за да се установи произходът на публичния документ. Не могат да бъдат налагани допълнителни изисквания, за да се установи автентичността на произхода на публичния документ.

С апостила се удостоверява единствено произходът на публичния/официалния документ, за който се отнася. Той удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) публичния документ и качеството, в което то или той е действал(о), извършвайки това. Апостилът не удостоверява съдържанието на публичния документ, за който се отнася. Апостилът не е пълномощно и не придава никаква допълнителна тежест на съдържанието на основния документ. Апостилът не може да се използва за признаване на даден документ в държавата, където е издаден документът. Апостилите са предназначени за ползване на публичните документи единствено в чужбина. Каква тежест придава апостилът на основния публичен документ се решава от държавата, в която апостилът предстои да бъде използван.

Как се полага апостил

Апостилът трябва да бъде положен директно върху самия публичен/официален документ или върху отделен прикрепен към него лист (наричан „алонж“). Апостилите се полагат посредством различни способи, включително щемпели (гумени печати), самозалепващи се стикери, сухи печати и др. Ако апостилът е положен върху „алонж“, може да бъде прикрепен към основния публичен документ посредством най-различни способи, включително с лепило, капси, лента, восъчен печат и пр. 

Как изглежда апостилът

В приложението към Конвенцията за апостила е даден примерен образец на апостила. Апостилите трябва да съответстват възможно най-много на това Удостоверение-образец, но не са еднакви:

• За всеки апостил трябва да бъде посочено, че е апостил;
• Всеки апостил трябва да включва съкратеното заглавие на Конвенцията на френски език (Convention de La Haye du 5 octobre 1961);
• Всеки апостил трябва да включва каре с 10-те номерирани стандартни полета за информация.

Апостилът може да съдържа и допълнителна информация: 

• Относно публичния/официалния документ, за който се отнася;
• Бележка относно ограниченото действие на апостила (т.е. че същият удостоверява единствено произхода на публичния/официалния документ, за който се отнася);
• Да съдържа интернет адрес на регистър, в който може да бъде проверен произходът на апостила;
• Да конкретизира, че апостилът не е предназначен за ползване в държавата, която го издава.

Такава допълнителна информация трябва да бъде извън карето, в което се съдържат 10-те номерирани стандартни полета за информация.

Каква е държавната такса за полагане апостил:

Такси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от МВнР (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Бърза услуга - 2 работни дни - 5.00 лв.

Такси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от Министерство на правосъдието (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Обикновена услуга - 3 работни дни - 5.00 лв.

Tакси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от НАЦИД (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Обикновена услуга - 5 работни дни - 15.00 лв.

• Експерсна услуга - 3 работни дни - 30.00 лв.

Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус и др., а частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).

• Държави, с които България е подписала “Договор за правна помощ” документите, издадени от тези държави трябва да са публични/официални и не се нуждаят от допълнителни заверки, за да са признати на територията на България. Публични/официални документи, издадени от България не се нуждаят от допълнителни заверки, за да са валидни на територията на държавите, с които България има подписан договор за Правна помощ. Не е необходима легализация на публичните/официалните документи, издадени от държавите, с които България е сключила Договор за правна помощ.

• Върху българските публични/официални документи за тези държави не се изисква полагане на апостил (Apostille). Заверява се подписът на преводача от МВнР.
  Върху публичните/официалните документи издадени от тези държави за България също не се изисква полагане на апостил. Превежда се от българска агенция за превод, която има сключен договор за превод с МВнР и МВнР заверява подписа на преводача.
  Подписът на преводача се заверява с държавни такси:

• Обикновена услуга - 4 работни дни - 15.00 лв.
• Бърза услуга - 2 работни дни - 22.50 лв.
• Експресна услуга - 8 ч. - 30.00 лв.

*Ако документът се превежда от повече от един език и от различни преводачи, преводът се таксува за всеки подпис на всеки преводач.

Това понятие се използва при изчисляване на преведен текст. В България е приет Европейски преводачески стандарт БДС EN ISO 17100:2015, според който една преводаческа страница е 1800 символа готов текст (към символите спадат всички препинателни знаци и интервали).

Този стандарт е приет от всички в преводаческия сектор – фрийланс преводачи, редактори и агенции за превод.
Начинът на изчисляване става автоматично, чрез функцията в Microsoft Word – Word Count. Тази опция показва броя на видимите страници, думите, знаците без интервали, знаците с интервали.

За документи по гражданско състояние за/от изброените държави Страни по Виенската конвенцията освен Република България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония, Румъния и Дания. За тези документи не е необходим апослил, стига да са уздадени по унифицираната форма!

За повече информация проследи лика:

Информация