FAQ

• английски (English)
• български
• гръцки (Ελληνικά) (новогръцки (νέα ελληνικά))
• датски (Dansk)
• естонски (Eesti)
• испански (Español)
• италиански (Italiano)
• ирландски (Gaeilge)
• латвийски (latviešu)
• литовски (lietuvių)
• малтийск (Malti)
• немски (Deutsch)
• нидерландски (Nederlands)
• полски (Polski)
• португалски (Português)
• румънски (Română)
• словашки (Slovenčina)
• словенски (Slovenščina)
• унгарски (Magyar)
• фински (Suomi)
• френски (Français)
• хърватски (Hrvatski)
• чешки (Čeština)
• шведски (Svenska)

Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Азербайджан, Бахами, Бахрейн, Барбадос, Беларус, Белгия, Белиз, Бенин, Боливия, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, Бурунди, Бразилия, България, Буркина Фасо, Великобритания, Вануату, Венецуела, Виетнам, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Гватемала, Гвинея, Гаяна, Дания, Доминика, Доминиканска Република, Еквадор, Ел Салвадор, Естония, Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Индонезия, Казахстан, Канада, Косово, Кипър, Китай – само за специалните административни райони Хонконг и Макао, Кабо Верде, Колумбия, Корея, Киргизстан, Коста Рика, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови Острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Мароко, Намибия, Никарагуа, Ниуе, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Оман, Островите Кук, Пакистан, Палау, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени Американски Щати, Сърбия, Саудитска Арабия, Сингапур, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тунис, Турция, Таджикистан, Узбекистан, Украйна, Унгария, Уругвай, Филипини, Фиджи, Финландия, Франция, Хондурас, Хърватия, Черна Гора, Чешка Република, Чили, Швеция, Швейцария, Южна Африка, Ямайка, Япония

Австрия, Азербайджан, Албания (непълен, изисква се Apostille), Алжир, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Виетнам, Грузия, Гърция (непълен, изисква се Apostille), Италия (непълен, изисква се Apostille), Испания (непълен, изисква се Apostille), Йемен (непълен, изисква се Apostille),  Кипър, Китай (непълен, изисква се Apostille), КНДР, Куба, Кувейт (непълен, изисква се Apostille), Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска федерация, Сирия (непълен, изисква се Apostille), Словакия, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешка република.

Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус. А частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).
За целите на легализацията е необходимо частните документите да станат публични/официални, а в това ни помага нотариусът. 
Документите, издадени от българските институции са валидни на територията на България, но не и за чужбина. Причината да се легализират документите е да се узаконят за територията на държавата, за която ще са необходими. 
През годините различните правителства на България са сключвали "Договори за правна помощ" с някои държави, а това доста улеснява процедурата за признаването на документи. България е ратифицирала и "Хагската конвенция". Това е друга улеснена процедура за узаконяване на документи. 

Как се извършва пълна легализация документ?

• документът да е публичен/официален;
• може да се наложат междинни заверки в различни институции, агенции или министерства;
• последна положена заверка трябва да е от Външното министерство на държавата, издаваща документа;
• след заверката на Външното министерство, документът се заверява в консулството на държавата, за която ще служи или в консулство на държава, поела консулските функциите да извършва заверки за целевата държава.

Документите, които нямат нужда от легализация са търговските документи (договори, фактури, товарителници,ЧМР и т.н.), но и в това правило има изключения и те се прилагат основно за държавите, за които не се прилагат Хагската конвенция и Договор за правна помощ.
 

Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус. А частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).

Апостилът/APOSTILLE е удостоверение, с което се удостоверява автентичността на произхода на даден публичен/официален документ (напр. удостоверение за раждане, сключен брак или настъпила смърт, съдебно решение, извлечение от регистър,нотариалнo заверeн документ и други).  Апостилите могат да се използват само за документи, издадени в държава, която е страна по Хагската Конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни официални документи и са предназначени за ползване в друга държава, която също е страна по Конвенцията.

Апостил е необходим, ако важат следните условия:

• държавата, в която е издаден документът е страна по Конвенцията за апостила;
• държавата, в която ще бъде използван документът е страна по Конвенцията за апостила;
• законът на държавата, в която е издаден документът го счита за публичен/официален документ;
• държвата, в която предстои да бъде използван документът, изисква апостил, за да го признае като чуждестранен публичен/официален документ.

Апостилът не се използва за признаване на даден документ в държавата, в която е бил издаден. Той е предназначен за ползване единствено на публични/официален документи в чужбина. 

Апостил може да не се изисква, ако изискването за наличието му е било премахнато или опростено от законите, наредбите, регламенти, договори, конвенции или практиката в държавата, в която предстои да бъде използван публичният/официалният документ или ако съгласно тях публичният/официалният документ е освободен от изискване да бъде легализиран. 

Конвенцията за апостила важи, когато по нея са страни издаващата държава на публичният/официалният документ и държавата, в която предстои да бъде използван. 

Таблицата относно статута на Конвенцията за апостила има две части. Самата таблица може да разгледате тук: https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41 В първата са посочени държавите, които са се присъединили към Конвенцията за апостила и също са членки на Хагската конвенция. Във втората част са посочени държавите, които са се присъединили към Конвенцията за апостила, но не са членки на Хагската конвенция. 

Когато правите справка в Таблицата. относно статута на Конвенцията за апостила, имайте предвид следното:

• Проверете дали държавата, в която е издаден публичният/официалният документ и държавата, в която предстои да бъде използван, са посочени в някоя от двете части на Таблицата.
• Няма значение дали дадена държава фигурира в първата или във втората част от Таблицата.
• Проверете датата на влизане в сила на Конвенцията за всяка от двете държави. Вижте колоната „EIF”. Само след тази дата една държава може да издава и получава Апостили.
• Има различни начини дадена държава да стане страна по Конвенцията (ратификация, присъединяване, правоприемство или продължаване). Тези различия не касаят начина, по който Конвенцията действа в дадена държава.
• Ако една от държавите се е присъединила към Конвенцията, проверете дали другата държава не е възразила срещу това присъединяване. За да разберете това, вижте колоната „Type” до наименованието на присъединяващата се държава и проверете дали има линк „А**”. Ако има, кликнете върху него и проверете дали в списъка фигурира другата държава.
• Проверете дали Конвенцията важи за цялата територия на дадена държава или само за части от нея. За да разберете това, вижте дали има линк в колоните „Ext” и „Res/D/N”. Ако има, кликнете върху него и прочетете съответната информация.
• Не бъркайте Таблицата. с други списъци на държави на уебсайта на Хагската конвенция.

Ако Вашият публичен/официален  документ е издаден или предстои да бъде използван в държава, в коята не важи Конвенцията за апостила, трябва да се свържете с посолството или консулството на държавата, в която възнамерявате да използвате документа, за да разберете с какви други възможности разполагате. Постоянното бюро на Хагската конвенция не предоставя съдействие в такива случаи.

Документи, за които се прилага Конвенцията за апостила?

Конвенцията се прилага само за публични/официални документи: 

• документи от административен характер - удостоверения за раждане, сключен брак и настъпила смърт;
• документи, издавани от органи или длъжностни лица, свързани със съдилища, трибунали или комисии; 
• извлечения от търговски и други регистри; 
• патенти;
• нотариални актове и нотариални заверки на подписи; 
• дипломи от училища и университети и други академични дипломи, издавани от публични/официални институции.

Дали даден документ е публичен/официален се определя от законите на държавата, в която се издава документът. Конвенцията за апостила не се прилага за документи, подписани от дипломатически и консулски представители. От Конвенцията са изключени и някои административни документи, свързани с търговски или митнически дейности.

От къде да се сдобиете с апостил:

Държавите, страни по Конвенцията, имат определени един или повече органи, които имат право да издават Апостили. Тези органи се наричат „Компетентни органи“ и само те имат право да издават Апостили. Списъкът на всички Компетентни органи е поместен в раздела „Апостил“ на уебсайта на Хагската конвенция. Някои държави са определили само един Компетентен орган, а други са определели няколко Компетентни органа. В някои федерални системи националното правителство може да отговаря за определени видове документи, а компетентното щатско или местно правителство за други. Върху даден публичен/официален документ може да бъде положен апостил само от съответния Компетентен орган на държавата, която издава документа. 

Колко време отнема да се издаде апостил:

Повечето апостили се издават в деня на искането за апостил.

Преди да поискате апостил трябва да знаете:

• Важи ли Конвенцията за апостила в държавата, която издава публичния/официалния документ и в тази, за която възнамерявате да го ползвате;
• Ако държавата, която е издала публичния/официаления документ е определила няколко Компетентни органа, към кой трябва да се обърнете;
• Документът Ви счита ли се за публичен/официален документ съгласно законите на държавата, в която е издаден;
• Можете ли да поискате апостил по пощата или трябва да се явите лично? Това е важно, ако живеете в държава, различна от тази, която издава публичния/официалния Ви документ;
• Ако имате множество документи, трябват ли Ви много апостили;
• Има ли други документи (освен публичния/официалния документ) или допълнителна информация, която трябва да предоставите, за да са се снабдите с апостил (напр. документ, удостоверяващ самоличността Ви или подпечатан плик в случай на искания по пощата);
• Колко струва апостилът и какви са начините на плащане;
• Колко време отнема снабдяването с Апостил.

Отговор на тези въпроси можете да откриете в раздела „Апостил“ на уебсайта на Хагската конвенция. Ако не намерите отговор, свържете се със съответния Компетентен орган.

Електронни апостили

Конвенцията позволява на Компетентните органи да издават апостили в електронна форма и да водят електронни регистри на aпостилите. 

Отхвърляне на апостил

• Произходът му не може да бъде удостоверен (т.е. ако и когато подробностите в апостила не съответстват на тези в регистъра, воден от Компетентния орган, за който се предполага, че е издал апостила);
• Формалните му компоненти се различават съществено от Удостоверението-образец, приложено към Конвенцията;
• Апостили, издавами от държави, които не са страни по Конвенцията.

Всеки апостил трябва да съответства максимално точно на приложеното към Конвенцията Удостоверение-образец, но апостилите, издавани от различни Компетентни органи се различават по оформлението, размера и цвета си, както и по допълнителните компоненти, които могат да бъдат включени в Удостоверението. Такива различия във външния вид не са основание за отхвърляне на апостила. Това че апостилът не е положен посредством конкретен способ, не е основание да бъде отхвърлен. Когато даден апостил е бил положен посредством способ, който се различава от способа, използван от държавата, в която следва да бъде използван, не е основание за отхвърлянето на апостила. Допълнителният текст в даден Апостил извън карето с 10-те номерирани стандартни полета за информация не е основание за отхвърляне на даден Апостил.

Всеки Компетентен орган е длъжен да води регистър, в който да вписва датата и номера на всеки издаден от него апостил, както и информация относно лицето или органа, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) основния публичен/официален документ. Получателите може да се свържат с указания в апостила Компетентен орган и да попитат дали информацията в апостила съответства на информацията в регистъра.

 Апостилът е всичко, което се изисква, за да се установи дали е автентичен подписът или печатът върху даден публичен/официален документ и за да се установи качеството, в което действа лицето или органът, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) публичния документ. Ако важи Конвенцията, апостилът е единствената формалност, която се изисква, за да се установи произходът на публичния документ. Не могат да бъдат налагани допълнителни изисквания, за да се установи автентичността на произхода на публичния документ.

С апостила се удостоверява единствено произходът на публичния/официалния документ, за който се отнася. Той удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, което/който е подписал(о) или подпечатал(о) публичния документ и качеството, в което то или той е действал(о), извършвайки това. Апостилът не удостоверява съдържанието на публичния документ, за който се отнася. Апостилът не е пълномощно и не придава никаква допълнителна тежест на съдържанието на основния документ. Апостилът не може да се използва за признаване на даден документ в държавата, където е издаден документът. Апостилите са предназначени за ползване на публичните документи единствено в чужбина. Каква тежест придава апостилът на основния публичен документ се решава от държавата, в която апостилът предстои да бъде използван.

Как се полага апостил

Апостилът трябва да бъде положен директно върху самия публичен/официален документ или върху отделен прикрепен към него лист (наричан „алонж“). Апостилите се полагат посредством различни способи, включително щемпели (гумени печати), самозалепващи се стикери, сухи печати и др. Ако апостилът е положен върху „алонж“, може да бъде прикрепен към основния публичен документ посредством най-различни способи, включително с лепило, капси, лента, восъчен печат и пр. 

Как изглежда апостилът

В приложението към Конвенцията за апостила е даден примерен образец на апостила. Апостилите трябва да съответстват възможно най-много на това Удостоверение-образец, но не са еднакви:

• За всеки апостил трябва да бъде посочено, че е апостил;
• Всеки апостил трябва да включва съкратеното заглавие на Конвенцията на френски език (Convention de La Haye du 5 octobre 1961);
• Всеки апостил трябва да включва каре с 10-те номерирани стандартни полета за информация.

Апостилът може да съдържа и допълнителна информация: 

• Относно публичния/официалния документ, за който се отнася;
• Бележка относно ограниченото действие на апостила (т.е. че същият удостоверява единствено произхода на публичния/официалния документ, за който се отнася);
• Да съдържа интернет адрес на регистър, в който може да бъде проверен произходът на апостила;
• Да конкретизира, че апостилът не е предназначен за ползване в държавата, която го издава.

Такава допълнителна информация трябва да бъде извън карето, в което се съдържат 10-те номерирани стандартни полета за информация.

Каква е държавната такса за полагане апостил:

Такси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от МВнР (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Бърза услуга - 2 работни дни - 5.00 лв.

Такси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от Министерство на правосъдието (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Обикновена услуга - 3 работни дни - 5.00 лв.

Tакси за полагане на APOSTILLE (Апостил) от НАЦИД (ЛЕГАЛИЗАЦИЯ):

• Обикновена услуга - 5 работни дни - 15.00 лв.

• Експерсна услуга - 3 работни дни - 30.00 лв.

Да започнем от там, че има два вида документи - публични/официални и частни. Публичните/официалните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус и др., а частните документи се издават от физически и юридически лица (пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.).

• Държави, с които България е подписала “Договор за правна помощ” документите, издадени от тези държави трябва да са публични/официални и не се нуждаят от допълнителни заверки, за да са признати на територията на България. Публични/официални документи, издадени от България не се нуждаят от допълнителни заверки, за да са валидни на територията на държавите, с които България има подписан договор за Правна помощ. Не е необходима легализация на публичните/официалните документи, издадени от държавите, с които България е сключила Договор за правна помощ.

• Върху българските публични/официални документи за тези държави не се изисква полагане на апостил (Apostille). Заверява се подписът на преводача от МВнР.
  Върху публичните/официалните документи издадени от тези държави за България също не се изисква полагане на апостил. Превежда се от българска агенция за превод, която има сключен договор за превод с МВнР и МВнР заверява подписа на преводача.
  Подписът на преводача се заверява с държавни такси:

• Обикновена услуга - 4 работни дни - 15.00 лв.
• Бърза услуга - 2 работни дни - 22.50 лв.
• Експресна услуга - 8 ч. - 30.00 лв.

*Ако документът се превежда от повече от един език и от различни преводачи, преводът се таксува за всеки подпис на всеки преводач.

Това понятие се използва при изчисляване на преведен текст. В България е приет Европейски преводачески стандарт БДС EN ISO 17100:2015, според който една преводаческа страница е 1800 символа готов текст (към символите спадат всички препинателни знаци и интервали).

Този стандарт е приет от всички в преводаческия сектор – фрийланс преводачи, редактори и агенции за превод.
Начинът на изчисляване става автоматично, чрез функцията в Microsoft Word – Word Count. Тази опция показва броя на видимите страници, думите, знаците без интервали, знаците с интервали.

Тук можете да разберете какво заверки са необходими на документи за висше образование, за да Ви послижат в България.

линк:

https://nacid.bg/bg/foreign_qualifications_in_bulgaria_b_m/bm_page_3/

За документи по гражданско състояние за/от изброените държави Страни по Виенската конвенцията освен Република България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония, Румъния и Дания. За тези документи не е необходим апослил, стига да са уздадени по унифицираната форма!

За повече информация проследи лика:

Информация