Баба Марта – познаваме я от деца. Тя е образ на възрастна жена, пременена в народна носия, която раздава мартеници. Тя е важен митологичен персонаж в българските традиции, а името ѝ е пряко свързано с началото на пролетния месец март.
Коя всъщност е Баба Марта?
Легендите разказват, че месеците януари и февруари са братя – известни като Голям и Малък Сечко, които се отличават със студения си нрав. За разлика от тях, март е представен като тяхната сестра – Баба Марта. Тя обаче е доста капризна – когато е в добро настроение, времето е топло и слънчево, но ако се ядоса, студът и снегът се завръщат.
Каква е връзката между Баба Марта и месец март?
Март и Баба Марта вървят ръка за ръка с множество обичаи, които бележат прехода към пролетта. Най-разпознаваемата традиция е подаряването на мартеници – усукани червено-бели конци, които носят здраве и късмет. В народните вярвания месецът е изпълнен и с ритуали, свързани с прогонването на змии и гущери, както и различни предсказания, основани на поведението на прелетните птици.
Легендите за Баба Марта
Фолклорът представя Баба Марта като сестра или съпруга на Сечковците. В много предания тя им се сърди заради техните пакости, а резултатът е рязка смяна на времето – нещо, което и до днес свързваме с мартенските капризи.
Една от най-популярните истории разказва за възрастна козарка, която решила да изведе стадото си в планината в края на март, вярвайки, че Баба Марта ще ѝ изпрати хубаво време. Надявайки се, че ще се спогодят заради напредналата си възраст, старицата тръгнала с животните си. Баба Марта обаче се ядосала, поискала няколко допълнителни дни от брат си Февруари и донесла силни виелици и сняг. Оттогава тези дни се наричат „заемници“ или „броени дни“. Легендата разказва, че козарката и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в каменна местност, от която бликнала целебна вода.
Кои държави, освен България, спазват традицията с мартениците?
Макар че традицията с мартениците е характерна основно за България, тя се среща и в други балкански държави. Народите в Северна Гърция, Северна Македония, Сърбия и части от Албания също имат обичай да връзват бели и червени конци за здраве.
В Румъния и Молдова тази традиция е известна като „марцишор“. Там мартениците се изработват в различни форми и често се носят като бижу. Интересен факт е, че в градове като Яш и Брашов, дори при сурови зимни условия, на 1 март пазарите се изпълват с търговци, предлагащи тези амулети за късмет. В някои региони мартениците дори се продават заедно с кокичета, символизиращи идващата пролет.
Любопитно е, че..
През 2017 г. обичаят с мартениците бе включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, което допълнително затвърждава неговото значение и дълголетие.