Ден на християнското семейство

Въведение на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм

(Ден на християнското семейство)

„Въведение Богородично в храма“, Тициано Вечелио (Тициан), 16 век.

Православна икона от XVII или XVIII век, изобразяваща Въведение Богородично. Национален музей на изящните изкуства, Валета, Малта.

Въведението (въвеждането) на Пресвета Богородица в Храма (в Йерусалим), известно и като Въведение Богородично или (простонародно) Въведение, е един от най-големите християнски  празници, почитан от православни и католици.Празникът се причислява към дванадесетте велики църковни празника. Българската православна църква го отбелязва  на 21 ноември. В този ден се почитат благочестивите родители на Дева Мария [на иврит: Мариам] – Йоаким и Анна, които на  тригодишна възраст я въвели в Йерусалимския храм, но се отбелязва и техният обет да я посветят на Бога.

Според Библията, чудото се състои в това, че тригодишната Мария без каквато и да било подкрепа се изкачила свободно по петнадесетте стъпала на Храма и  се спряла на най-горното.

Впечатленият първосвещеник Захария я въвел в най-святото място зад олтара, в което само той имал правото да влиза като първосвещеник веднъж годишно.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословия от свещениците, се върнали с роднините си в родния Назарет Юдейски.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени на Бога, а също така и вдовици, които служели в Храма, подобно на пророчица Анна, заедно със скитници и пришълци. Към тях се присъединила и Света Анна, майка на Света Богородица, която овдовяла скоро след въвеждането на пречистата Дева Мария в Храма, но скоро починала.

Мария се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Библията.  Тя усърдно се трудела и непрестанно се молела. По такъв начин се готвела за високото си предназначение. Църквата я нарича „прекрасна зора”, от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, възпитавани в Йерусалимския храм, се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си на Бога и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение на Светия Дух, я сгодили за престарелия  Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета за целомъдрие, който тя дала пред Бога.

Празникът се чества от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.

Според православната традиция, с Въведение Богородично започват Коледните пости, като се очаква идването на Рождество Христово (Коледа).

С решение на Светия Синод  на Българската православна църква от 1929 г., празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в Храма на Йерусалим и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в Църквата. Представени на Бога, те растат благочестиво, в послушание към родителите си и спазвайки чистотата на нравите.

В българските традиции Въведение Богородично винаги се е чествало в съвсем ограничен кръг – само от родителите и децата им, които не са встъпили в брак.  Всички те отивали заедно в църквата, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали, освен празника Въведение Богородично, и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Божията майка през нощта, да си похапне и да благослови дома им.

Този празник показва и изключително здравата връзка между християнския канон и традициите, следвани в течение на хилядолетия в предхристиянските вярвания (отброяване на дните до зимното слънцестоене (в нашата религия – постите), като зимното слънцестоене всъщност съвпада с Рождество Христово, с приключването на земеделските работи и реалното започване на новата година. Не е случайно, че по православната традиция браковете се сключват през зимата – след Коледа, затова и има толкова много Скорпиони и Стрелци сред нас (!).