Честита Нова година! Пожелаваме ви много здраве и успехи!

Честита Нова година!

История

 За римляните новата година е започвала от 1 април – деня, в който встъпвали в длъжност новоизбраните двама консули (упражняващи висшата изпълнителна власт, а всъщност и приблизително на пролетното равноденствие). Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия (дн. Испания), което налага консулите – римски главнокомандващи , да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция.  С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар (по името на Гай Юлий Цезар) промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се отбелязва "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
С налагането на християнството Новата година тържествено се отбелязва на Коледа, като 1 януари отмира като празник и се празнува скромно (това е така и досега в почти всички християнски страни: ние сме от малкото, които си позволяваме лукса да празнуваме два пъти едно и също нещо, с двоен, обикновено слят празник). Тоест, у нас Новата година се празнува два пъти – по религиозния и по гражданския календар. За Византия (а и за Източноправославната църква) религиозната година започва на 1 септември и всички фиксирани (празнуващи се винаги на една дата) се подреждат след това (останалите, като Великден, се определят по лунния календар).

В Египет през 4241 г. пр. Хр. В Хелиополис е създаден най-древният календар,  в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил използван в Египет чак до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. Хр.

Около 2700 г. пр. Хр. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта”, траят 3 дни и се честват през февруари . Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има повече от 365 дни. От 1949 г., след победата на революцията, предвождана от Мао Дзедун, в Китай се налага Григорианският календар, но и сега в някои области по традиция продължават да си служат с цикличния.

Отделно от това, в Китай продължава да се спазва традицията на лунния календар, според който Китайската нова година (както знаем, много голям празник) съответно се мести.

Най-напред в Китай, а после и в Япония, всяка година преминава под знака на един от всичките 12-те източни зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Този новогодишен празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

Според индийския календар, от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана „празник Тет”, се празнува според лунния календар.

Празнуването по света

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.

• Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По времето на бившия Съветски съюз, а и сега в бившите републики, разменянето на подаръците става на Нова година (логично – там Коледа е на 7 януари). е прието да се разменят подаръци.
• Гърците играят на карти за късмет (но нищо друго особено – те вече са отпразнували новата година на Коледа и тогава се поздравяват с „Честита нова година“).
• Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща като пожелание за късмет и богатство през новата година.
• Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства (вижте по-горе), нито пък е прието да се канят гости.
• Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
• Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12 (но много по-скромни от коледните).
• Словаците трябва непременно да имат шаран на трапезата.
• Унгарците трябва задължително да имат на масата чесън с мед.
• Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
• Холандците са също скромни на Нова година – поднасят на трапезата си топли понички със стафиди.
• Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода (!) и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства изгрева на слънцето.
• Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
• Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
• Китайците украсяват  новогодишната си трапеза с нарциси.

 На всички ни – честита нова година! Дано да е здрава, щедра, спорна и щастлива!