Месец на испански
-10% отстъпка за преводи*
*от и на хинди, от 01.12 до 31.12.2024Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...
—проф. Роже Бернар, известен френски славист
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа”, по думите на големия руски славист и културолог акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.нар. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.
В съвременната историография се приема, че за първи път в епохата на българското Възраждане на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на първата славянска азбука, глаголицата.