1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност

Изключително силната и популярна Социалдемократическата работническа партия на Швеция на демонстрация на Първи май (Стокхолм, 2012 г., централната улица „Кунгсгатан”). Партията доминира в шведската политика почти цял век („шведски социализъм”). В дъното на снимката се вижда Дворецът на профсъюзите в Стокхолм.

Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май.  На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света; това е и ден на международното работническо движение, както и  на левите движения.

История на празника

Възникването на празника се свързва с работническото движение през 19. век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Първи май в съвременния му вид в възникнал в средата на 19. век в работническото движение, като едно от основните искания е въвеждането на осемчасов работен ден. Най-напред това искане било издигнато от работниците в Австралия на 21 април 1856 г. Оттогава този празник става ежегоден в Австралия. По примера на австралийските работници, профсъюзите в САЩ провеждат на 1 май 1886 г. мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна със същото искане за официалното обявяване на 8-часов работен ден. След тридневни протести, в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, убиват поне 6 демонстранти и раняват около 200. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие срещу органите на реда неизвестно лице хвърлило бомба, при което загинал един полицай, а 6 други били ранени. В последвалата престрелка полицаите ранили минимум четирима работници (според други данни, имало до 50 убити и ранени). Набързо били осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие реабилитирани като доказано невинни.

7-те несправедливо осъдени американски анархисти.

Именно в памет на загиналите, по предложение на американските работници, които насрочили нова стачка на 1 май 1890 г., още през предната 1889 г.  учредителният конгрес на Втория Интернационал,   проведен в Париж,  призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите, провеждана в Амстердам,  призовава „всички  профсъюзи и социалдемократически партии от всички страни енергично да демонстрират на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир”. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците”. В Швеция, започвайки от 1 май 1908 г., на този празник събирали средства за борба с болестта на бедните и на работниците – туберкулозата, поради което 1 май е и Международен ден на маргаритката (символ на борбата с туберкулозата).

Първа страница на франкфуртския в. „Фолксщиме”, 1 май 1901 г.

Честване

В България

Денят на труда е сред официалните празници на Република България.

Първият опит за честване на Първи май у нас е направен от Топографското дружество през 1890 г. През  1939 г. денят е обявен за официален празник

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България   започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите държави на честването му се отдава голямо значение според идеологическото виждане, че работническата класа упражнява управлението. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които държавните служители (а такива са почти всички) се задължават да взимат участие. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят БКП и нейните вождове, труда, работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, те са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия „Отечествен фронт”, държавни и местни ръководители.

След колапса на социалистическата система в България през 1989 г., Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.

По света

В някои държави по света Първи май се чества официално, а в други е неофициално отбелязван.

В САЩ и Канада  отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник на септември.  Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюзите  да се осигури един свободен ден за „трудещия се човек”. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно като почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. В двете страни празникът става официален през 1894 година.

Във Великобритания   отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. През 2011 г. са правени предложения празникът да се премести през септември и да съвпада с отбелязването в САЩ и Канада, но засега това не е  станало.

В бившия социалистически лагер Първи май беше много важен празник. В СССР и Китай  той понякога бе отбелязван дори с военни паради.

1 май 1960 г., Москва.

Празникът е честван и в нацистка Германия  под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag) още с идването на Хитлер на власт (1933 г.). Ден след това нацистите нахлули в помещенията на профсъюзите и забранили всички техни организации.

В Япония Денят на труда се отбелязва на 23 ноември. Това е официалният празник, свързан в приключването на селскостопанските работи, с различни обреди според регионите.

Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник или неработен ден в 86 държави, сред които Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Индия, Испания, Италия, Китай, Мексико, Румъния, Русия, Тайланд, Турция, Унгария, Украйна, Франция, скандинавските страни, в двете Кореи и т.н.