Великден (Възкресение [Воскресение] Христово, Пасха, диалектно Божич) 01.5.2016 :: Агенция за превод и легализация Лозанова 48

Великден (Възкресение [Воскресение] Христово, Пасха, диалектно Божич) 01.5.2016
28.04.2016г.

Великден (Възкресение [Воскресение] Христово, Пасха, диалектно Божич)

Възкресение Христово, икона от XVII в., България

Великден (Възкресение Христово, Пасха, в западните диалекти и в Македония – Божич) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. Той е най-големият християнски празник при всички вероизповедания. Пасха (гръцки Πάσχα, латински Pascha, иврит פסח‎ [Песах]), означава «преминаване покрай».

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените-мироносици (носещи миро),  посетили гроба.  След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалина, а после и на апостолите.

Богослужение

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът  изнася запален трисвещник  с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Иерусалим,  в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.  От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма  при биене на камбаните  свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой,  след това се чете Евангелие  и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!", на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Славата?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В древността у юдеите

Пе́сах (Пасха) у евреите се празнува в чест на Изхода от Египет.  В памет на тези събития в Иерусалим  се препоръчвало да се извърши ритуално заколение на едногодишно мъжко агънце, което няма никакви телесни недостатъци, да се изпече на огън, без да му се чупят костите и заедно с ритуален хляб маца и специални треви, в семеен кръг, в нощта на Пасха (Изход, 12:1-28, Числа 9:1-14). След разрушаването на Храма в Иерусалим ритуалното заколение станало невъзможно и оттогава юдеите ядели само маца на своя Песах.

Ранно християнство

Възкресение. Символическо изображение. Капак на саркофаг. Музей Пио Кристиано. Ватикан. 

След Петдесетница, християните започнали да извършват първите литургии, които по форма били подобни на еврейската Пасха, а също така и установеното от Христос Тайнство на Евхаристията. Литургиите се извършвали като Тайната вечеря – Пасха на страданията, свързани с Кръстната смърт и Възкресението. По този начин, Пасха станала първият и главен християнски празник, който обслужвал както богослужебния Устав на църквата, така и вероучителната страна на християнството.

Първоначално смъртта и възкресението на Христос се отбелязвали всяка седмица: петък бил денят на пост и скръб, на който се упоменавали страданията на Христос, а неделята – ден на радостта от възкресението.  (Тертуллиан, «De corona mil.», гл. 3). Тези празненства ставали по-тържествени в периода на еврейската Пасха и изглежда се отбелязвали по-особено от жителите на Коринт в Гърция, тъй като апостол Павел им писал:  «Пасха е наша, Христос е убит за нас. Заради това няма да празнуваме (εορτάζωμεν) със старата закваска …»  (1 Кор. 5:7). В малоазийските църкви, особено сред евреите-християни, в 1 век празникът се отбелязвал ежегодно с юдейската Пасха – 14 нисан, тъй като юдеите и християните заедно очаквали да се случи на този ден пришествието на Месията (Блаж. Йероним, Тълк. на Мт. 25,6 – PL 26,192). Някои църкви преместили празнуването на първата неделя след юдейската Пасха, тъй като Иисус Христос бил екзекутиран в деня на Пасха, а съгласно Евангелията, възкръснал в деня след съботата.

Изчисляване на датата на Великден

Формулата за определяне датата на Великден в православната и католическата/протестантската  църква е еднаква:

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние,  а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например, ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасха). Така Великден обикновено се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително, като има 19 варианта през различните години.

Още във 2. век празник придобил ежегоден характер във всички поместни църкви. В съчиненията на ранните християнски писатели – в  посланието на св. Ириней Лионски до Римския епископ Виктор,  в «Слово за Пасхеа» на Мелитон Сардийски, в творбите на  Аполинарий Иераполски, Климент Александрийски, св. Иполит Римски има сведения и за ежегодното празнуване на деня и Възкресението на Христос.

От техните съчинения се вижда, че първоначално с особен пост се отбелязвали страданията («страстите») и смъртта на Христос като «кръстна Пасха» — πάσχα σταυρόσιμον, pascha crucificationis, като тя съвпадала с еврейската Пасха, а постът продолжавал до неделната нощ. След нея се отбелязвалото самото  Воскресение Христово като Пасха на радостта или «воскресна Пасха» — πάσχα αναστάσιμον, pascha resurrectionis. В съвременния богослужебен Устав са се съхранили следи от тези древни празници.

Воскресение Христово (Слизане в ада). (икона на Андрей Рубльов (?), 1408-1410 г.)

Разлика в датите

Разликата между православни и католици/протестанти, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват „идеализирания” Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания 15 века по-късно Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлианския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец. Има и едно друго условие: Според православните Великден трябва да се отбелязва задължително поне на следващата неделя след юдейската Пасха, което условие не е задължително за католиците. Затова и тази година разминаването надмина цял месец. 

Съвпадение на датите

Шансът да има пълнолуние  в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите източноправославният и западният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.

Според Пасхата

Същевременно еврейската Пасха  се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.

Една от причините „двустилните” православни църкви (българската, гръцката, но не руската, сръбската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Григорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха,  с източния Великден това не може да се случи, тъй като той винаги следва Пасха.  Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога православният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.

Подвижните празници

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на Григорианския календар.

Страстна седмица

Защо търсите Живия между мъртвите? Защо оплаквате Нетленния? Той възкръсна, както ви беше казал! (Мат 28:6)

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос  преди да бъде разпнат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Иерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник  и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника  се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе” и се отговаря „Воистину воскресе”. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника — Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия. Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино.

Великденски символи

Великденските символи са главно:

  • боядисването на яйца;
  • месенето на козунак.

Великденски яйца

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено. С първото яйце се прави кръст на челото на първородното дете.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай, Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалина  отишла в Рим  да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.  Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Български великденски обичаи

Великденски яйца от България

В България  по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота,  като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки  ядки и др. С отвара от риган  се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено –  от коприва,  жълто –  от орехи  и кори от ябълка  или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете на семейството. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък  или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредни хлябове

Обредните хлябове  са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак.  За първи път козунак се приготвя през 17. век във Франция.  В Италия  също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца.

Разпети петък или още Велики петък  е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Други символи

Още през 18. век  започва производството на шоколадови. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те год. вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък и невероятно скъпи са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали по поръчка на руския императорски двор, днес съхранявани не само в руски музеи и колекции, но и другаде по света.

Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания –  и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.







Направете запитване

В случай че Ви интересува превод, посочете от какъв на какъв език се превежда, срока за изпълнение и прикачете документа в един от възможните формати. Ако имате допълнителни забележки, допишете ги в полето най-долу.

В случай че Ви интересува заверка или легализация на документ, посочете вида на документа, от коя държава идва (за документите от чужбина), за коя държава е предназначен и на какъв език се превежда (за документите от България за чужбина), предназначението на документа (промяна на гражданско състояние, емиграция, регистрация на юридическо лице и т.н.) и/или допълнителна информация.


Имена: *
E-Mail: *
Телефон: *
Запитаване за: *      
Език, от който се превежда: *
Език, на който се превежда: *
Срок за изпълнение: *      
Държава, издаваща документа:
Институция, издаваща документа:
Държава, за която ще послужи документа:
Избери файл: *
  Изпрати