Гергьовден (6 май) 2016 g.
06.05.2016г.

Гергьовден (6 май)

Свети Георги”, картина на Рафаело Санти (или Санцио).

Гергьовден в България е  денят, в който се чества Свети Георги Победоносец.  Обявен е за официален празник в страната,  както и за Ден на храбростта и на Българската армия. Чества се и като основен празник на овчаря.

Ден на храбростта и на Българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е станал официален от 9 януари 1880 г. с Княжески указ № 5 на княз Александър Батенберг. По-рано, на 1 януари, с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

След периода 1946-1989 г. (когато празникът е бил само „Ден на овчаря”) и настъпването на политическите промени, традицията е възстановена на 27.01.1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Живот на Св. Георги Победоносец

Според преданията Свято́й Гео́ргий (Победоносец, Кападокийски, Лидски; на гръцки Άγιος Γεώργιος) е римски войник, християнин. На гръцки името му означава „земеделец” (от „γεωργός”). Роден е в Кападокия (Западна Мала Азия, днес в Турция) в християнско семейство. Баща му служил като офицер в римската армия, а майка му била от Лида в Палестина, където се връща като вдовица с маловръстния си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 г. Диоклециан издава едикт, предвиждащ систематичното преследване на християните в цялата Римска империя. Смята се, че неговият колега император Галерий (в рамките на „тетрархията” – управлението на четирима императори в разделената на четири части империя) е главният виновник за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той разкрива, че е християнин и смело се обявява срещу решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато повели светията към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до него. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни други мъчения, на които подложили младия воин: завързали го на дървено колело, стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, да изповядат публично Христа, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца за три дни в яма с негасена вар. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.

Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден един велик на времето си магьосник – Атанасий, бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някого със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място; били посечени още и възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог. Светецът-чудотворец отново бил хвърлен в тъмницата, но и там не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от когото черпели благодат и изцеление. След дните в тъмницата, през последната нощ самият Христос се явил на мъченика с ореол от светлина и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомедия.

Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Свети Георги и ламята (змеят)

Паоло Учело, «Битката на Св. Георги със змея».

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит (Берит, древното име на днешната ливанска столица Бейрут), недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Неведнъж гражданите се опитвали да се преборят със звяра, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят своя местен управител за помощ; той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно дете и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед, управителят уверил хората, че когато дойде и неговият ред, сам той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така гражданите всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно дете, докато не дошъл редът на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя му обяснила причината и викнала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да даде пояса си, с който вързал змея го завлякъл в града. Като  видял това, народът се разбягал от страх, но св. Георги заговорил на хората да не се страхуват, защото Господ Бог Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на полуживия змей, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди мъже, отделно жените и децата.

На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо: при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Имен ден

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България, дори преди  Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души у нас. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Габрина Ганчо, Гено, Генчо, Габриела, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева и други техни производни.

Народен календар

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и като Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми. У нас празникът е календарно обвързан (неподвижно фиксиран), празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Свети Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки змея/ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Той е много древен по своя характер (по всяка вероятност, с езически произход), поради което днес няма единство в мненията за произхода му.

Но така или иначе, в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, някъде по-почитан дори от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден,
още по-хубав Гергьовден.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

Росата и водата

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса,  защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса”, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват; в реки и извори се къпят и из целите Средни Родопи,  както и в Тревненско, Казанлъшко и т. н. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. „мълчана вода”), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (в Разградско, в Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица”.

Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Повсеместно разпространен из цялата българска етническа територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: „... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото...”(Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 605).

Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище,капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода“), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки“). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка - с нея лекуват децата от уроки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Празничната трапеза

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

В хералдиката


Гербът на Москва


Гербът на Руската федерация

Образът на св. Георги е изключително разпространен в хералдиката. Смята се за покровител на Москва и Русия, тъй като градът е основан от Юрий (= Георгий Долгорукий). В хералдиката и вексилологията се използва Георгиевският кръст – прав червен кръст на бяло поле. Той фигурира на знамената на Великобритания и Англия, Грузия, на знамето и герба на Милано, на герба на Русия. Не бива Георгиевският кръст да се бърка с друг християнски символ – скандинавския кръст.


Знамето на Англия

Знамето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия 

Знамето на Грузия

Знамето на Милано

Гербът на Милано

В нумизматиката

Oбразът на Свети Георги много често се среща и в нумизматиката:

Монета на Русия, 4 копейки, 1762 г.

Британски полусуверен, емитиран  в Сидни в 1914 г.

Реверс на руската монета «Св. Георгий Победоносец» (2006 – 2010).






Направете запитване

В случай че Ви интересува превод, посочете от какъв на какъв език се превежда, срока за изпълнение и прикачете документа в един от възможните формати. Ако имате допълнителни забележки, допишете ги в полето най-долу.

В случай че Ви интересува заверка или легализация на документ, посочете вида на документа, от коя държава идва (за документите от чужбина), за коя държава е предназначен и на какъв език се превежда (за документите от България за чужбина), предназначението на документа (промяна на гражданско състояние, емиграция, регистрация на юридическо лице и т.н.) и/или допълнителна информация.


Имена: *
E-Mail: *
Телефон: *
Запитаване за: *      
Език, от който се превежда: *
Език, на който се превежда: *
Срок за изпълнение: *      
Държава, издаваща документа:
Институция, издаваща документа:
Държава, за която ще послужи документа:
Избери файл: *
  Изпрати