Ден на шегата – 1 април

1 април 2001 г., Копенхаген

1 април – Денят на шегата, Денят на лъжата е световен празник, който се отбелязва на тази дата. Естествено, той не е национален, но се отбелязва в повечето страни. На този ден е прието да се правят шеги с приятелите и познатите, а също така (особено през последните десетилетия) и в медиите.

По традиция, в страни като Нова Зеландия, Ирландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка, майтапите се правят само до обяд, като онези, които се опитват да излъжат след това, се наричат «първоаприлски глупаци».  В някои страни има градове, в които отбелязването на празника е особено важно (Габрово в България, Одеса на територията на бившия СССР).

История

В 1509 година един френски поет говори за «Poisson d’Avril» («априлска риба»), което вероятно намеква точно за този празник. Известно е, че в 1539 г. един фламандски дворянин си правел шеги със своите слуги, като издавал лъжливи първоаприлски нареждания.  Първото директно споменаване на празника е от  1686 г., когато Джон Обри говори за «Fool’s Holiday» («Празник на глупците»). След десет години, няколко лондончани подмамили тълпата да отиде да гледа как къпят лъвовете в зверилника в Тауър (през 1835 г. животните от този зверилник били преместени в първата съвременна зоологическа градина – лондонската). Кой, кога и кого е излъгал най-напред на първи април не е съвсем ясно. За произхода на разпространения почти в цяла Европа обичай на 1 април да се лъжат приятелите и познатите, особено като ги разиграват да се разкарват насам-натам (на френски poisson d' avril, англ.  april-fool, нем. Aprilnarr, шотл. gowk), има различни мнения. Често той се обяснява с възпроизвеждането на съдбата на Христос, изпращан от Анна към Кайафа, от Пилат към Ирод. Това обяснение се обосновава с факта, че в Средновековието по Великден (тоест, много често през април), тази сцена била включвана в различните религиозни представления (мистерии). Според други, тук има намек за променливото време през април, особено в Северна Европа. Все пак, в древна Германия нямало такъв обичай и според братя Грим той бил привнесен от Франция в Късното Средновековие. Има и други  варианти: обичаят би могъл да се припише дори на древните римляни, които отбелязвали деня с пиршества в чест на богинята Венера. Според някои други началото на първоаприлската шега се корени в 1530 г. Тогава особена роля изиграло едно решение на Аугсбургския Райхстаг, което имало за цел да въведе единна парична система. То трябвало да влезе в сила на първи април, но внезапно било отложено за по-късна дата. Много спекуланти били разочаровани и вместо печалби те си навлекли присмех и подигравки.

Все пак най-вероятната теория за 1 април е, че става дума за древен езически, по всяка вероятност келтски празник, който също отбелязвал началото на пролетта. Едва след това той се разпространил на изток през цяла Европа (например, първото му отбелязване в Москва било чак през 1703 година, когато по улиците обикаляли глашатаи  и канели народа на «невиждано» – естествено, измислено, – представление на площада. И когато завесите се разтворили, насъбралото се множество прочело надписа: «Первый апрель – никому не верь!» («Първи април  – никому не вярвай!»).

За съжаление, в ежедневието шегите станаха рядкост. Това, според известния етнограф Гюнтер Хиршфелдер, се дължи на нарасналия натиск и все по-силното темпо на работа. «Днес просто не остава време за шеги», казва той. Освен това, първоаприлската шега изисква директен контакт. «В по-голямата си част обаче нашите контакти вече са във виртуалното пространство – чрез телефон или интернет, така че оригиналната първоаприлска шега е почти невъзможна, тъй като към такава веселяшка сценка принадлежи непременно смях от сърце. Това изисква реална, а не виртуална ситуация», подчертава германският специалист. В крайна сметка шегите от година на година стават все по-плоски, право пропорционално на загубата на чувството за хумор (помислите как постепенно намаляха вицовете).

А ето и две сполучливи първоаприлски шеги:

В началото на 20. век един американски вестник публикувал статия, съгласно която Томас Едисон изобретил машина, която превръщала водата във вино. В резултат на това на Фондовата борса в Ню Йорк цените на акциите на фирмите, занимаващи се с производство и търговия на вина и твърд алкохол, отбелязали катастрофален срив, което повлякло след себе си значително спадане на цялостния индекс на акциите.

Друга известна първоаприлска шега е тази на ВВС от 1957 г. Тогава по телевизията показали репортаж, на който се показвало как италианските земеделци в Тичино берели спагети от дърветата. В резултат на това автоматично се увеличили заявките за пътувания до Италия на лековерните британски туристи за същото лято.

А днес, още докато европейците спяха, в Австралия, Нова Зеландия и Япония вече пуснаха своите майтапи. Например, родителите на училището «Касъл Хил» в Сидни се събудиха от SMS-и, че учебните занятия за днес са отменени поради пожар. За нещастие на учениците това си е лъжа.

Компания за автобусни превози в Нова Зеландия се похвали, че при посещението си в страната принц Уилям, съпругата му и бебето ще ползват техните услуги «за да поддържат образа си на народни хора». Дали някой е повярвал …

Накрая, ето идея за един нелош първоаприлски номер:

SMS-1: Прочети на глас: «Сикона ламиле бована ликиле умдодо жарат фарсакала би».

SMS-2: Ти току-що произнесе на индийски заклинание, в резултат на което няма да видиш секс до следващия 1 април …

Помнете: ДОБРИЯТ ХУМОР И МАЙТАПИТЕ УДЪЛЖАВАТ ЖИВОТА!

И да не забравяме (това не е първоаприлска): Днес е Международният ден за опазване на птиците. Той се чества по силата на Конвенцията за защита на редките птици, приета в Париж на 19 март (по нов стил – 1 април) 1902 г. Конвенцията влиза окончателно в сила на 6 декември 1906 г. Реално, това е един от «най-старите» празници в екологичния календар.