19.02.2015 :: Агенция за превод и легализация Лозанова 48

19.02.2015 Поклон пред великия подвиг и вечната памет на Апостола!
19.02.2015г.

19 февруари

Денят на гибелта на Левски

Паметникът на Васил Левски от 1895 г. в центъра на София

Както за съжаление почти всичко в нашата история, така и фактите от биографията, а най-вече гибелта на най-светлата фигура на България – Апостола на свободата Васил Левски, е съпътствана от  неясноти и противоречия. Доста често или са правени откровено егоистични опити за придобиване на известност и облаги за сметка на неговото име, или ни е натрапвано класическо дилетантство – та кой ли вече не се изказа за Левски и кой ли не се позова на светлото му име, че и без портрета му на лично място в кабинета не може ... В общи линии, за прието се смята следното:

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против акцията, но мнението му е подкрепено единствено от поп Кръстю Никифоров.  Залавянето на участниците в обира нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на Комитета от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала на акцията при Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски едва ли е предаден от само един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче  (източно от Ловеч). При залавянето му архивът останал незабелязан от хайката, запазен е и по-късно е предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Полуканов.  Според най-известната версия,  причината за залавянето на Левски е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя – Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч), или Марин Поплуканов (председателя на комитета; има и други предположения). През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който излага доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други мнения на изследователи предателство спрямо Левски изобщо не е имало. До последно османлиите не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се смята за по-вероятно, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Апостола, който е охраняван само от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, до последно напразно се е надявал, че ще бъде освободен от съмишленици.

Впоследствие Левски е отведен в София,  където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според разпоредбите на Хатихумаюна,  за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминалните обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен участниците в обира на пощата, защото политическият процес не бил в интерес на Турция и бил навредил на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и прословутият Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович (за сведение: османски държавник, а след Освобождението сред най-влиятелните и богати български политици, член на Османския меджлис (Държавния съвет) от 1868 до 1877 г., избран за депутат в Учредителното събрание на Княжество България, член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България…). В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: Хаджи Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14-и  и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съда, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение, а двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана „по целесъобразност”. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата на Васил Левски е изпълнена в тогавашните околности на София. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат и неговият паметник (едва ли обаче има пълно съвпадение, тъй като дори мястото на екзекуцията не може да се определи точно по свидетелските показания).

В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов.  Според традицията, в изповедта си той казва: „Каквото съм правил, в полза народу е” и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като иеродякон Игнатий,  заедно с позоваване на българския народ.

Левски пред съда (художник Калина Тасева)

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София”,  за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."

Михаил К. Буботинов също дава описание: „На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София - 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак — на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер,  облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му...

Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!” Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий...

Многобройни опити и много усилия са положени (но едва години по-късно), за да се намери гробът на Апостола, но напразно… Вероятно истината е, че на уплашения тогава народец едва ли му е било до това и все пак, за да бъдем съвсем справедливи, самото съществуване и дейността на Левски са били дълбоко законспирирани и за съжаление неизвестни за повечето българи. Остават едно име, едно дело и един символ…

И независимо от сетнешното развитие на съдбините на народа ни, той остава величав и неопетнен, като единствената българска личност, призната и приета от всички без изключение, като символ на онова, което би трябвало да бъде България, но не е…

Поклон пред великия подвиг и вечната памет на Апостола!

 


Направете запитване

В случай че Ви интересува превод, посочете от какъв на какъв език се превежда, срока за изпълнение и прикачете документа в един от възможните формати. Ако имате допълнителни забележки, допишете ги в полето най-долу.

В случай че Ви интересува заверка или легализация на документ, посочете вида на документа, от коя държава идва (за документите от чужбина), за коя държава е предназначен и на какъв език се превежда (за документите от България за чужбина), предназначението на документа (промяна на гражданско състояние, емиграция, регистрация на юридическо лице и т.н.) и/или допълнителна информация.


Имена: *
E-Mail: *
Телефон: *
Запитаване за: *      
Език, от който се превежда: *
Език, на който се превежда: *
Срок за изпълнение: *      
Държава, издаваща документа:
Институция, издаваща документа:
Държава, за която ще послужи документа:
Избери файл: *
  Изпрати