15 август, Успение Богородично

15.08.2022



Владимировската Богородица, византийска икона от 12 век.

Третяковска галерия, Москва

Богородица (на гръцки:  ΜαρίαΘεοτόκος; на латински Virgo MariaDeipara, на иврит: מירים, на арабски مريم) според християнската традиция е постоянен епитет на Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Иосиф.  Известна е с различни епитети като Дева МарияСветата МайкаБогоматер, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма, а в исляма е една от трите съвършени жени.

Православното християнство почита Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога. Нейният образ е широко застъпен в православната иконография, химнография и литургика. На нея са посветени някои от най-големите църковни празници. Молитвите, отправени към Богородица, имат особено значение, тъй като тя е най-близо до Бога и съответно е най-авторитетният застъпник за молещия се пред Него. Независимо от това. от православна гледна точка Мария е човек като всички останали и всичките ѝ заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост. Към подобен на източното православие възглед се придържат и останалите раннохристиянски църкви, които не са влезли в уния  с Рим – Арменската, Коптската и Етиопската.  Православното учение за Дева Мария е изразено в двете ѝ имена: Богородица (Θεοτόκος, Theotokos) и Приснодева (Αειπάρθενος, Aiparthenos).

Тициан. Възнесение. 1516-1518, дърво, масло.

Успение на Пресвета БогородицаУспение (Възнесение) Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православието, католицизма и другите християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта („Успението”) на Божията майка. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (т.е. по нов стил), а Руската и Сръбската – на 28 август (т.е. по стар стил).

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуснала земния живот и се въздигнала при Сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе си в Своето царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни”.

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба”. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествената литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са украсена прясна питка, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.